Професионална балетна школа за деца

Някои известни термини от речника на класически балет са:

Плие (Plie) – плавно клякане и изправяне

Падeдьо (Pas de deux) – танц за двама

Шасе (Chasse) – подскок напред, при който задния крак измества предния и го “подритва” напред

Пордeбра (Port de bras) – движение на ръцете от една позиция в друга

Защо балет?

Танцът е съчетание от спорт и изкуство.

Като спорт заниманията по класически балет развиват дисциплина, издържливост, упоритост, физическо здраве.

Като изкуство балетът дава възможност на танцьора да изрази своите чувства, да даде свобода и изказ на въображението си, да търси и подхранва красивото в себе си и света наоколо.

Чрез танца умът се разтоварва от психическото натоварване.

Благотворно влияние оказва и музиката по време на занимания, която развива чувството за ритъм, както и груповите изпълнения, които развиват способността за ориентиране, зачитането на чуждото лично пространство и чувството за отговорност.

Балет: класическа форма на танц, която се фокусира върху прецизност на движенията, грациозност, изпълнение на сложни стъпки и пози.

Обикновено балетът включва театрално представяне на дадена история от малка или голяма група танцьори чрез движения под съпровод на музика.

меню

ИСТОРИЯ НА БАЛЕТА

Думата “балет” прозлиза от италианската дума “байлер”, която означава “малък танц”. Всъщност балетът се заражда в Италия, а не във Франция. Във Франция е пренесен от Катерина ди Медичи, която се омъжва за Хенри Втори – наследник на френския престол – през първата половина на XVI-ти век. Изпълнителите танцуват, пеят и рецитират за развлечение на гостите в двореца.

Първият истински балет, съчетаващ музика, танц и драматургия е представлението “Развлекателен балет на Кралицата”. Тази балетна продукция е поставена от италианския цигулар и учител по танци Балтазар Божуайо (който сменя името си при преместването си във Франция) за първи път на 15-ти октомври 1581 г. пред 9-10 хилядна публика. След години друг френски крал – Луи XIV, познат като Кралят Слънце, който обичал да играе в представленията на Дворцовия балет, открива първото училище по балет – “Кралска танцова академия” в Париж.

Годината е 1671-ва. Един от преподавателите в академията – Бушан – установява петте позиции на стъпалата, които и до ден днешен са основа на всички блаетни стъпки. През тези години на преден план излиза и т.нар. обръщане на краката. Установява се терминологията на балета, която се използва и днес. На жените не е позволено да излизат на сцена до 1681 г. До тогава женските роли се играят от мъже, които се преправят на жени с помощта на маски и перуки.

Балетните костюми в онези дни са тежки и обемисти, което пречи на движенията. През трийсетте години на 18-ти век известната балерина Мари Камарго (която е специалист по бързите танци) се престрашава да скъси полата си, така че да се виждат глезените й. Годините между 1830-та и 1860-та са познати в историята на балета като Романтичен период. През него балетът става по-поетичен, пълен с чувство и топлота. Сюжетите се въртят най-вече около приказни същества в далечни земи. Жените стават по-важни от мъжете в танца. Полите придобиват формата на камбанки и се изработват от бял прозрачен муселин (тарлатан). Обувките вече нямат токове. Техниките и стила на танцуване стават много по-леки, включват се високи грациозни подскоци.

Има три елемента, които дават възможност за грациозно движение в танца:

Постановка – как стои тялото и как пази равновесие в положение на покой. Стремежът е към максимално изпъване на тялото, все едно, че на върха на главата и на крайниците има закачена струна, която ги опъва нагоре (или по дължина).

 Двигателни умения – постановка на тялото и равновесие при движение.

Обърнати крака – обръщането (завъртането) на краката навън още от хълбоците е характерна особеност на класическия балет. Краката се обръщат навън от ставите на хълбоците, а не от колената. Стъпалата са обърнати заедно с бедрата. При правилното обръщане стъпалата никога не са по-разтворени от бедрата. За постигане на максимално обръщане, добре е заниманията по балет да започнат в най-ранна възраст (4-7 години).

Когато тези три елемента са добре и правилно развити, човек напряга мускулите си по-малко и може да танцува по-дълго без да се умори. Тренировките по класически балет фокусират именно върху развитието на тези три елемента чрез съответните упражнения на станка (хоризонтален парапет за подпиране) и на пътека.

подбор и превoд: Росица Петрова

меню
 

Петте основни позиции на краката са АБВ-то на балета.

Всяко движение започва и завършва с една от тях:

Нулева (успоредна) – петите и палците на двата крака се допират.

Първа – петите се допират, стъпалата са обърнати настрани, образувайки права линия.

Втора – като първа, но петите са раздалечени на около едно стъпало разстояние.

Трета – Единият крак е пред другия като петата на единото стъпало допира средата на другото.

Четвърта пресечена – както пета (в миналото по-скоро както трета), но предният крак е изнесен една стъпка напред.

Четвърта отворена – както първа, но единият крак е изнесен една стъпка напред.

Пета – в метода на Чекети стъпалата са кръстосани така, че палецът на задния крак да се вижда извън петата на предния.

В руската и френската школа палецът на задния крак допира петата на предния и палецът на предния допира петата на задния.
 

 
 

Интересни web- места:

Кралската опера и балет - Ковън Гардън, Великобритания

Уроци по балет (на английски със снимки)

Визуален речник на стъпките и движенията

Българска национална опера и балет
 

меню

 

 

Анастас Петров

Първосъздателят на българския балет  е роден на 1 сепетвмри 1899 г. в Добрич. На 23-годишна възраст започва да учи в Берлин, в класическата руска балетна школа на Е.П. Едуардова, където усвоява от 1923 до 1925 г. паралелно и пластичната немска балетна школа. От 1927 г. се установява като балетен солист в Софийската опера.

Дебютът с любителското ядро на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. с "Копелия" от Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България. Впоследствие Анастас Петров открива и своя балетна школа, която се утвърждава като основа на изпълнителското изкуство.

Като артист и педагог, в продължение на повече от четири десетилетия, Анастас Петров оформя цялостно облика на българския балет, като създава собствени постановки, концетни програми и танци в около 100 опери. Стреми се да съчетава класическия балет с пластиката на родния ни фолклор и танцови особености. Поставя "Орфей в Родопа" на Цветан Цветанов, "Ръченица" по музика на Петко Стайнов и, след специализация в москва, "Лебедово езеро" - и досега най-ярката постановка на наша балетна сцена, въплътила ярката му хореографска дарба. Негови ученици са Нина Кираджиева, Лили Берон, Люба Колчакова, Асен Манолов, Пенка Енчева, Надя Минчева, Неделчо Изов и мн. др. Носител е на наградата Хердер на Виенския университет - за принос в европейската танцова култура.

Дълги години в Добрич се провеждаше конкурса за млади балетни изпълнители на негово име, който наскоро бе възстановен, но със седалище в София. През 2004-та за първи път в родния град на Анастас Петров се проведе гала-концертът на победителите. Основателят на балета умира на 26 декември 1978 г. в София.

източник

меню